Към съдържанието

Предлогът da свързва количествен израз със съществителна част на изречението, която показва нещо „веществено“ (нещо неограничено и неопределено):

количество „вещество“
unu kilogramo da pano
litro da lakto
skatolo da rizo
amason da komencantoj
du milionoj da rubloj
iom da valizoj
tiom da feliĉo
multe da problemoj

Количественият израз показва колко има от нещото. Той може да бъде съществително (или съществителна част на изречението), количествено наречие или подобна на наречие думичка за количество.

„Вещественият“ израз показва от какво е съставено количеството:

  • En la botelo estas litro da lakto. - В бутилката има (един) литър мляко.
  • Ŝi aĉetis faskon da ligno. - Тя купи сноп дърва.
  • Tiu ĉi rivero havas ducent kilometrojn da longo. - Тази река е дълга двеста километра (букв. „има двеста километра дължина“).
  • Mi neniam prenas kun mi multon da pakaĵo. - Никога не взимам със себе си много багаж.
  • En la urbo troviĝas multe da aŭtoj. - В града има (букв. „се намират“) много коли.
  • La riĉulo havas multe da mono. - Богаташът има много пари.
  • Li havas pli da mono, ol li povas kalkuli. - Той има повече пари, отколкото може да сметне.

Числителните именаunu, du, tri, kvar, kvin, ses, sep, ok, naŭ, dek, cent, mil — нямат нужда от da. Те се използват като епитет на съществителното:

  • Tie loĝas du Esperantistoj. - Тук живеят двама есперантисти.
  • Mi havas cent pomojn. - Аз имам сто ябълки.
  • Tiu ĉi vilaĝo havas du mil loĝantojn. - Това село има две хиляди жители.

Числителните имена, когато са във вид на съществителни, като miliono, miliardo, deko и cento се нуждаят от da:

  • Tiu ĉi urbo havas milionon da loĝantoj. - Този град има един милион жители.
  • En la kesto estas cento da pomoj. - В кошницата има сто ябълки.

Обикновено изразът с da стои точно след своя количествен израз, но има случаи, в които изразът с da може да бъде самостоятелен. Тогава обикновено количественият израз се намира на друго място в изречението (необичаен словоред). Дори понякога количествената дума може да бъде подразбрана:

  • Da ŝafoj kaj bovoj li havis multe. = Li havis multe da ŝafoj kaj bovoj. - Овце и крави той имаше много.
  • Da pulvo ni havas kiom vi volas. = Ni havas tiom da pulvo, kiom vi volas. - Прах имаме колкото искаш.

След da не се използва окончание „-N“

След предлога da никога не се използва окончание „-N“. Съществителен израз с da не може сам да бъде пряко допълнение.. Количественият израз пред da, обаче, може да бъде пряко допълнение: Li portas multon da valizoj.

Но количественият израз често е количествено наречие или подобна на наречие думичка за количество, която не може да получи окончанието „-N“, дори когато изпълнява функциятан а пряко допълнение:

  • La riĉulo havas multe da mono. = La riĉulo havas multon da mono. - Богаташът има много пари.

    Не може да бъде: La riĉulo havas multe da monon.

  • Kiom da pano vi volas? = Kiel grandan kvanton da pano vi volas? - Колко хляб искаш? = Колко голямо количество хляб искаш?

    Не може да бъде: Kiom da panon vi volas?

Кога не може да се използва da?

Ако не се говори за количество, мярка или брой, а например за вид, не може да се използва da; обикновено се използва de:

  • Ni manĝis specon de fiŝo. - Ние ядохме вид риба.

    Думата speco не може да изразява количество, мярка или брой. Така че не може да бъде: speco da....

  • Ĉe ni estas manko de akvo. - Ние имаме недостиг на вода.

    Думата manko не може да изразява количество, мярка или брой.

  • Pro perdo de kuraĝo ili ne venis. - Поради загуба на кураж, те не дойдоха.

    Думата perdo не може да изразява количество, мярка или брой.

Da не може да се използва с прилагателно, дори то да изразява количество, мярка или брой:

  • Ni renkontis multajn homojn. (= Ni renkontis multe/multon da homoj.) - Срещнахме много хора.

    Количествените прилагателни, multa(j), kelka(j), pluraj и др. се свързват направо с измерваното съществително като епитет, без da.

  • La botelo estas plena de/je akvo. - Бутилката е пълна с вода.

    Прилагателното plena не изразява количество, а състояние. Наречието plene също не изразява количество: Tie estas plene de/je homoj. Не може да бъде: plena da... или: plene da....

  • Tie ni trovis ĉambron plenan de/je rubaĵoj. - Там открихме стай, пълна с боклуци.

Част на изречението с определителен или друг членla, tiu, ĉiu, притежателно местоимение… — е определена, тоест ограничена и точно дефинирана. Следователно пред тази част на изречението не се използва da, а вместо това de или el:

  • Ni manĝis iom de/el la pano. - Изядохме малко от хляба.
  • Ili aĉetis kelkajn botelojn de/el tiuj vinoj. - Те купиха няколко бутилки от онези вина.

Личното местоимение обикновено показва един или няколко определени хора. Затова пред лично местоимение не може да се използва da, а вместо това de или el:

  • Ni manĝis iom de/el ĝi (= el la pano). - Изядохме малко от него (= от хляба).
  • Ili aĉetis kelkajn botelojn de/el ili (= de/el tiuj vinoj). - Те купиха няколко бутилки от тях (= от онези вина).

Ако количеството или броят вече е показан чрез числително име или прилагателно, не се използва da, а de или el:

  • Ŝi pagis kotizon de cent eŭroj. - Тя плати такса сто евро.

    Думата kotizo не изразява количество. Но може да бъде така: ŝi pagis cent eŭrojn da kotizo.

  • Ni gustumis tre multe de unu vino. - Ние опитахме доста от едно вино.
  • Ili manĝis ĉiom de/el tuta bovo. - Те изядоха всичко от кравата.
  • Li trinkis iom de/el kelkaj bieroj. - Той изпи (по) малко от няколко бири.

Ако съществително в ед.ч. само по себе си ясно изразява ограничено количество, не се използва da:

  • Unu tago estas tricent-sesdek-kvinonotricent-sesdek-sesono de jaro. - Един ден е една триста шестдесет и пета или една триста шестдесет и шеста от годината.

    Jaro изразява ясно ограничено време.

  • Ili fortranĉis duonon de centimetro. - Те отрязаха половин сантиметър.

Някои думи понякога изразяват количество, а друг път — нещо друго. Желаният смисъл определя дали да се използва da или друг предлог:

  • Glaso de vino estas glaso, en kiu antaŭe sin trovis vino, aŭ kiun oni uzas por vino; glaso da vino estas glaso plena je vino. - Винена чаша (чаша от вино) е чаша, в която преди това е имало вино или която се използва за вино; чаша вино е чаша, пълна с вино.

    Glaso в единия случай показва предмет, а в другия — количество.

  • Ili konstruis grandan reton da/de komputiloj. - Те изградиха голяма мрежа от компютри.

    Ако изразът grandan reton показва колко много компютри е имало, тогава се използва: da komputiloj. Но ако grandan reton показва по какъв начин компютрите се свързват един с друг (чрез голяма мрежа), тогава се използва: de komputiloj.

Употребата на da зависи от това, което говорещият иска да изрази. За улеснение, човек може да си представи въпрос, на който изречението би могло да отговаря:

  • Kiom da soldatoj estis? — Estis grupo da soldatoj! - Колко войници имаше? — Имаше една група войници!
  • Kia grupo ĝi estas? — Ĝi estas grupo de soldatoj! - Каква група беше? — Беше група от войници!
  • Kiom da rozoj vi volas? — Mi volas bukedon da rozoj! - Колко рози искаш? — Искам (цял) букет рози!
  • Kian bukedon vi volas? — Mi volas bukedon de rozoj! - Какъв букет искаш? — Искам букет от рози!

Често трябва да се внимава дали следващата дума е по-важна (→ da), или предната (→ de). Grupo da soldatoj са на първо място войници (в количество, достатъчно за група). Grupo de soldatoj е на първо място група (която се състои от войници). Bukedo da rozoj са рози (в количество колкото един букет). Bukedo de rozoj (или bukedo el rozoj) е букет (който се състои от рози).

Употребата на предлога da леко се е променило и еволюирало от създаването на есперанто досега. Така в по-старите текстове може да се срещне da на места, където трябва да бъде de или el според описаните тук правила.

Da-изъм“

В разговорния език се е разпространила неправилна употреба на da, която може да се нарече „da-изъм“. При тази употреба след da няма израз, чието количество да бъде определено. Така da не е предлог, а просто показва, че предходният израз е количествен:

  • Mi havas multe da.
  • Kiom da vi volas? Da тук не се отнася за последващото vi.
  • Ili kunportis tiom da, ke ĉiu povis ricevi iom da.

Вината за това е отчасти на много учебници, които представят da като дума, която е свързана основно с предхождащата я дума. Но da принадлежи на първо място на това, което я следва.

Някои твърдят, че става въпрос за обикновено подразбиране на пропуснати думи:

  • Mi havas multe da mono.Mi havas multe da. - Имам много пари.
  • Kiom da viando vi volas?Kiom da vi volas? - Колко месо искаш?

При такова подразбиране, обикновено може да се премахне и предлога: Li estas instruisto de lingvoj.Li estas instruisto. А не: Li estas instruisto de. Затова, при желание да се премахне думата след da, трябва да се премахне и самото da.

Така може да бъде просто: Mi havas multe. (Имам много) Kiom vi volas? (Колко искаш?) Ili kunportis tiom, ke ĉiu povis ricevi iom. (Те донесоха толкова, че всеки да може да вземе по малко.) Думи като multe, tiom и iom са количествени по същност. Те не се нуждаят от da, за да добият количествен смисъл. Само ако трбява да се покаже от какво се състои количеството, може да се използва da, но тогава предлогът da трябва да задължително да бъде следван от съществително или съществителна част на изречението.

Обратно нагоре