Към съдържанието

Членовете са думички, които се поставят пред съществително или няколко думи, образуващи съществително, за да покажат дали то е определено, или не. Най-важният член е определителният член la.

La – определителен член

Думичката la показва, че става въпрос за определено нещо, което е познато на слушателя.

Окончанията -j и -n не може да бъдат добавени към la:

  • la domo = онази къща, която Ви е позната
  • la bela junulino = онази красива млада жена, която Ви е позната
  • la junulinoj = онези млади хора, които са Ви позната
  • la altaj montoj = онези високи планини, които са Ви познати
  • la ruĝajn krajonojn = онези червени моливи, които са Ви познати

В някои случаи може да се използва съкратената форма с апостроф l'.

La се поставя пред епитетите на съществителното. Ако има предлог, той се поставя пред la:

  • en la domo
  • ĉe la bela junulino
  • pri la altaj domoj

Конкретни неща

Когато става въпрос за нещо конкретно (а не за вид неща), la означава, че говорещият предполага, че слушателят познава конкретното нещо. Тогава la означава нещо като: „ти знаеш за кое/кой/кои говоря“.

Липсата на la (или друг член) означава, че говорещият предполага, че слушателят не познава познава това, за което се говори. Липсата на член означава нещо като: „ти не знаеш за кое/кой/какво говоря“. Липсата на член може още да означава, че просто не е важно дали слушателят познава това, за което се говори. Следователно, липсата на la може да бъде също толкова важно, като присъствието на la.

  • La rozo apartenas al Teodoro. - Розата принадлежи на Теодор.

    Говорещият предполага, че слушателят може да разбере за коя роза става въпрос.

  • Al Teodoro apartenas rozo. - На Теодор принадлежи роза.

    Тук става въпрос за роза, която е непозната на слушателя.

  • Domo brulas! - Гори къща! (букв. „Къща гори!“)

    Някаква къща гори, но говорещият не е сигурен дали слушателят знае за коя къща става въпрос, а може би говорещият не знае коя точно е къщата, например ако вижда само пушек.

  • La domo brulas! - Къщата гори!

    Тук говорещият иска да каже, че гори точно тази къща, която слушателят най-вероятно познава (може би неговият дом).

  • Venis multaj gastoj al via festo, ĉu ne? - Дойдоха много гости на твоето празненство, нали?

    Гостите са конкретни хора, но тук словосъчетанието multaj gastoj (много гости) служи само, за да информира за количеството на гостите. Дали се знае кои точно са те не е важно.

Нещо, което е споменато предварително

Обикновено нещо е познато, защото вече е било споменато. Тогава la означава, че се говори отново за същото, вече споменато нещо. Липсата на la означава, че става въпрос за нещо друго:

  • Mi havas grandan domon. La domo havas du etaĝojn. - Аз имам голяма къща. Къщата има два етажа.

    При първото споменаване, слушателят все още на знае за коя къща става въпрос. Така че говорещият не използва la. При второто споменаване, говорещият добавя la, за да покаже, че говори току-що споменатата къща. Ако той не използва la, слушателят би трябвало да предположи, че става въпрос за друга къща, а не току-що споменатата, или за коя да е къща по принцип.

  • En tiu ĉi skatolo estas frukto. La frukto estas ronda. - В тази кутия има плод. Плодът е кръгъл.

    Първоначално frukto (плод) (без la) представя нещо ново. Така слушателят разбира, че в кутията има плод. След това говорещият може да продължи да говори за същия плод чрез la frukto (плодът).

  • Mi havas tri infanojn. La infanoj ofte ĝojigas min. - Аз имам три деца. Децата често ме развеселяват.

    La показва, че става въпрос за вече споменатите деца.

  • Sur la strato iris tri viroj. Ili aspektis kiel friponoj. Subite la tri friponoj malaperis en bankon. Ŝajnis, ke la banko estas prirabota. - По улицата вървят трима мъже. Те изглеждат като мошеници. Изведнъж тримата мъже изчезнаха в една банка. Изглежда, че банката е на път да бъде обрана.

    След първото споменаване на тримата мъже, както и информацията, че приличат на мошеници, те могат да бъдат наричани просто la (tri) friponoj (мошениците/тримата мошеници). Словосъчетанието la (tri) friponoj в този случай служи като име за точно тези трима мъже. След първото споменаване на банката и тя може да се нарича просто la banko (банката).

Когато се използва la, не е задължително да се използват точно същите думи за описване на конкретното нещо:

  • Tre malproksime de ĉi tie loĝis reĝo, kiu havis dek unu filojn kaj unu filinon, Elizon. La dek unu fratoj iradis en la lernejon kun stelo sur la brusto kaj sabro ĉe la flanko. - Много далеч оттук живял един цар, който имал десет сина и една дъщеря – Елиза. Единайсетте деца ходели на училище със звезда на гърдите си и сабя отстрани на тялото си.

    Въпреки че те са споменати първо с думата filoj (синове), след това те могат да бъдат наречени la (dek unu) fratoj (децата/единайсетте деца).

Нещо, което не е споменато явно, но се подразбира

Понякога нещо може да се смята за познато, тъй като друго, вече споменато нещо, намеква за съществуването му или понеже слушателят има нужните познания за света.

  • Mi aĉetis aŭton, sed la motoro ne funkcias. - Купих си кола, но двигателят не работи.

    Самият двигател не е споменат явно, а само колата, но тъй като всички коли имат двигатели, слушателят може да разбере, че става въпрос за двигателя на току-що споменатата кола. Тук може също да се използва и ĝia motoro (нейният двигател), което би било още по-точно.

  • Mi manĝas per la buŝo kaj flaras per la nazo. - Ям с устата и помирисвам с носа.

    Слушателят знае, че говорещият е човек, а хората имат уста и нос Използването на la buŝo (устата) и la nazo (носа) е същото като mia buŝo (моята уста) и mia nazo (моя нос). Възможно е да се пропусне la, но тогава това може да прозвучи сякаш говорещият се съмнява, че слушателят знае, че хората имат уста и нос.

Пълно описание

Една част от изречението може да има епитети или други допълнителни думи, които уточняват за какво точно става въпрос:

  • Jen kuŝas la ĉapelo de la patro. - Ето къде е (букв. „лежи“) шапката на бащата.

    De la patro (на бащата) уточнява за коя шапка става въпрос. Така се подразбира, че бащата има само една шапка. Ако тук нямаше la, може да се предположи, че това е само една от многото шапки на бащата.

  • Por la hodiaŭa tago mi ricevis duoblan pagon. - За днешния ден получих двойно заплащане.

    Епитетът hodiaŭa (днешен) изяснява за кой ден става въпрос.

  • Mi redonas al vi la monon, kiun vi pruntis al mi. - Връщам ти пари, които ти ми зае.

    Подчиненото изречение kiun vi pruntis al mi (които ти ми зае) изяснява за какви пари става въпрос.

  • Mi vojaĝis al la urbo Pekino. - Пътувах до Пекин. (букв. „до града Пекин“)

    Името Pekino (Пекин) уточнява града.

Нещо, което е явно видимо

Нещо може да бъде познато поради това, че слушателят го вижда или по друг начин разпознава:

  • La domo estas vere bela. - Къщата е наистина бяла.

    Това би могло да бъде казано, когато и двамата говорещи виждат къщата.

  • La floroj odoras tre bone. - Цветята ухаят много добре.

    Това може да бъде казано, когато слушателят сам вижда или помирисва цветята и добре разбира за кои цветя става въпрос.

Нещо, което всички познават, нещо уникално

Нещо може да бъде познато, ако е единствено по рода си, ако съществува само едно такова нещо или ако е толкова специално, че може да става въпрос единствено за него:

  • La ĉielo estas blua. - Небето е синьо.

    Всеки знае какво е небето. Затова може да се нарича просто la ĉielo (небето).

  • La prezidanto de Usono diris, ke... - Президентът на САЩ каза, че…

    Говорещият предполага, че слушателят знае, че САЩ има президент, и то само един. Поради това може да го нарече просто la prezidanto de Usono (президентът на САЩ).

Видове, категории

Често пъти съществителното описва някакъв вид или група от неща, за да опише от какъв вид е нещото. Това може да стане по различни начини: без la, с la, в единствено или множествено число. Често пъти може да се използват различни начини според предпочитанията или според стила на текста.

Доста често не се използва член, когато се говори за някакъв вид или категория от неща. Така този вид или категория изглежда като нещо конкретно, но непознато, или като нещо, за което не е важно дали е точно определено:

  • Leono estas besto. - Лъвът е животно. (букв. „Лъв е животно.“)

    Така говорещият иска да покаже, че лъвът е един от многото видове животни, а не растение или нещо друго, например.

  • Rozo estas floro kaj kolombo estas birdo. - Розата е цвете, а гълъбът е птица. (букв. „роза“ и „гълъб“)

    Става въпрос за видове, а не конкретни техни представители.

  • Karlo estas kuracisto. - Карло е лекар.

    Думата kuracisto (лекар) няма за цел да даде точно определение, а само да покаже каква е професията на Карло.

  • Elizabeto estas patrino de tri infanoj. - Елизабет е майка на три деца.

    Patrino de tri infanoj (майка на три деца) се използва не за да покаже коя точно е Елизабет, а за да даде информация за това какъв човек е тя.

  • Akvo bolas je cent gradoj. - Водата ври при сто градуса. (букв. „вода“)

    Тук не става въпрос за точно определена вода (в чаша или нещо друго), а за веществото „вода“ като цяло.

Понякога даден вид или категория може да се представи като нещо познато и да се използва la. Това се прави доста често в официални или философски текстове. В тези случаи явно става въпрос за целия вид или категория:

  • La gitaro estas tre populara instrumento. - Китарата е много популярен инструмент.

    Тук видът инструмент се представя сякаш е конкретен екземпляр. Може да бъде също: Gitaro estas...

  • La kato preferas varman klimaton. - Котката предпочита топъл климат.

    Тук животинският вид се представя сякаш е конкретен, познат представител. Може да бъде също: Kato preferas...

  • La urso troviĝas kaj en Eŭropo kaj en Ameriko. - Мечката се среща както в Европа, така и в Америка.

    Това не може се отнася за точно определена мечка, тъй като тя не може да бъде на две места едновременно. Така че не може да бъде: Urso troviĝas kaj en Eŭropo kaj en Ameriko.

  • La saĝulo havas siajn okulojn en la kapo, kaj la malsaĝulo iras en mallumo. La saĝulo = ĉiuj saĝuloj. La malsaĝulo = ĉiuj malsaĝuloj. - Очите на мъдреца са на главата му, а глупакът влиза в тъмнината. Мъдреца = всички мъдреци. Глупакът = всички глупци.

Ако съществително изпълнява функцията на предикат, не се използва la, но само ако става въпрос за вид или категория: Karlo estas advokato. Ако беше Karlo estas la advokato, това ще означава, че „Карло е точно този адвокат, когото познаваш“ или „Карло е този адвокат, за когото говорим в момента“ или нещо с подобно значение.

Ако се говори за нещо изброимо, то видът или категорията може да бъде представен в множествено число. Когато се говори за видове или категории, разликата между единствено и множествено число обикновено няма голямо значение:

  • Leonoj estas bestoj. = Leono estas besto.
  • Rozoj estas floroj kaj kolomboj estas birdoj.
  • La leonoj estas bestoj.
  • La rozoj estas floroj kaj la kolomboj estas birdoj.

Кога не трябва да се ползва la

La не може да се използва с думи или словосъчетания, които имат друг член или определяща дума. Такива са притежателните местоимения, табличните думи с „-U“, „-A“ или „-ES“, думичката ambaŭ и частично опредедящото unu:

  • Mia dorso doloras. - Гърбът ме боли. (букв. „Моят гръб боли.“)

    Не: La mia dorso doloras. (Но може да се използва la mia/via..., ако след това няма съществително.)

  • Tiu domo estas granda. - Тази къща е голяма.

    Не: La tiu domo estas granda.

  • Ĉiuj gastoj jam venis. - Всички гости вече дойдоха.

    Не: Ĉiuj la gastoj jam venis. Нито: La ĉiuj gastoj jam venis.

  • Mi ŝatas ĉiajn legomojn. - Аз харесвам всички зеленчуци.

    Не: Mi ŝatas la ĉiajn legomojn.

  • Kies gasto mi estas, ties feston mi festas. - Чийто гост съм, неговия празник празнувам.

    Не: La kies gasto... la ties festo...

  • Mi legis ambaŭ librojn. - Аз прочетох и двете книги.

    Не: Mi legis la ambaŭ librojn. Нито: Mi legis ambaŭ la librojn.

La не се използва преди звателна дума:

  • Kelnero, alportu al mi glason da biero! - Келнер, донеси ми чаша бира!

    Не: La kelnero, alportu...

La вместо притежателно местоимение

Често la може да се използва вместо притежателно местоимение, ако контекстът ясно показва кой е притежателят. Тази употреба е много честа, когато става въпрос за частите на тялото и за роднини:

  • Li levis la kapon. = Li levis sian kapon. - Той вдигна глава (букв „главата“). = Той вдигна своята глава.
  • Mi montris per la fingro, kien li iru. = ...per mia fingro... - Показах с пръста, накъде трябва да иде той. = …с моя пръст…
  • Ŝi lavis al si la piedojn. = Ŝi lavis siajn piedojn. - Тя си изми стъпалата. = Тя си изми своите стъпала.
  • Ĉu Karlo venis kun la patro? = ...kun sia patro? - Карло с бащата ли дойде? = …с неговия баща…
  • Diru al la patro, ke mi estas diligenta. La patro = mia patro (la patro de la parolanto)
    - Кажи на бащата, че аз съм усърден. Бащата = моя баща (бащата на говорещия).

    Въпреки това, често може да се срещне употребата на думите Patro и Patrino (започващи с главна буква) сякаш са собствени имена, без la.

LaLa вместо ĉiujĉiuj{4}

Когато няма опасност от грешно разбиране, може да се използва la вместо ĉiuj:

  • La gastoj eksidis ĉe la tablo.Ĉiuj gastoj eksidis... - Гостите седнаха на масата. ≈ Всички гости седнаха…
  • Ĉi-vespere la Angloj prezentos teatraĵon en la kongresejo. La Anglojĉiuj Angloj. - Тази вечер англичаните ще представят пиеса в конгресната зала. Англичаните ≈ всички англичани.

    Ситуацията (конгресът) ограничава смисъла на ĉiuj Angloj (всички англичани). Тук става въпрос (горе-долу) за всички англичани, които участват в конгреса, а не за всички англичани на света.

La пред име на език

La се използва пред имената на езици, които се състоят от прилагателно и думата lingvo (която често се подразбира). La се използва, тъй като езиците се смятат за единствени по рода си, уникални неща: la Angla (lingvo), la Ĉina (lingvo), la Nederlanda (lingvo) и др. Но la не се използва с онези (малко на брой) езици, които имат свое собствено име, например: Esperanto, Sanskrito, Ido, Volapuko и др.

La пред plej и malplej

Когато се използва plej или malplej, обикновено се говори за нещо уникално, затова се ползва la:

  • La malfeliĉa infano forkuris kaj kaŝis sin en la plej proksima arbaro. - Нещастното дете избяга и се скри в най-близката гора.
  • Li estas tre kredema: eĉ la plej nekredeblajn aferojn, kiujn rakontas al li la plej nekredindaj homoj, li tuj kredas. - Той е твърде лековерен: той вярва дори и на най-невероятните неща, които му разказват най-малко заслужаващите доверие хора.

При сравнение на две неща или две групи, обикновено се използва la (mal)pli вместо la (mal)plej:

  • Unu vidvino havis du filinojn. La pli maljuna [filino] estis tiel simila al la patrino per sia karaktero kaj vizaĝo, ke ĉiu, kiu ŝin vidis, povis pensi, ke li vidas la patrinon. - Една вдовица имала две дъщери. По-малката (дъщеря) приличала толкова на майка си по характер и лице, че всеки, който я видел, би могъл да помисли, че вижда майката.

Понякога plej не показва нещо уникално, а по-висока степен на качество или начин на извършване на нещо. Тогава не се използва la:

  • vulpo plej ruza fine estas kaptata. - Дори най-хитрата лисица накрая бива хваната.

    Тук не става въпрос за конкретна позната лисица, а за която и да е най-хитра лисица.

  • Li estas plej laca en la mateno. - Той е най-изморен сутрин.

    Тук не се прави сравнение между различни хора, а между различни степени на измореност на един и същи човек в различно време от деня.

  • Kiu venas plej frue, sidas plej ĝue. - Който дойде най-рано, седи най-приятно. (избира си най-приятното място)

    Plej не стои пред съществително, а пред наречие.

La и собствените имена

La не се използва с думи, които са собствени имена, тъй като те сами по себе си са ясно определени:

  • Pasintjare mi vojaĝis al Kanado. - Миналата година пътувах до Канада.

    Не: ...al la Kanado.

  • Kie estas Francisko? - Къде е Франциско?

    Не: Kie estas la Francisko?

La обикновено се използва с обикновени думи, които са превърнати в имена, тъй като те не са определени от само себе си:

  • Kaj tiam la Nokto diris: "Tenu vin dekstre kaj eniru en la malluman pinarbaron, mi vidis, ke tien foriris la Morto kun via malgranda infano." - И тогава Нощта каза: „Дръж вдясно и влез в тъмната борова гора. Видях, че Смъртта отида нататък с малкото ти дете.“

    В приказката, на нощта и смъртта се дава човешки облик и те имат собствени имена (това е показано чрез употребата на главна буква), но nokto (нощ) и morto (смърт) са обикновени съществителни, така че се нуждаят от la.

Когато към собствено име има прилагателно, което е епитет, и ако това прилагателно не е част от самото име, обикновено се използва la. Това се прави най-вече когато се говори за някакъв избор (истински или привиден) между няколко неща с едно и също име:

  • Duoble montriĝis la bildo de Venero, de la surtera Venero. - Два пъти се показа образът на Венера, земната Венера.

    Венера е собствено име на божество. Първо Venero се появява без la, според правилата за използване на собствени имена. След това се появява епитетът surtera (земна), и трябва да се използва la, за да се покаже определеност. Сякаш има две различни божества с името Венера — небесната Венера и земната Венера.

  • Ĉiuj konas Londonon, la ĉefurbon de Britio, sed ne ĉiuj konas la aliajn Londonojn en Usono kaj Kanado. - Всеки знае Лондон, столицата на Великобритания, но не всеки знае за другите градове с името Лондон в САЩ и Канада.

    Londono няма la. В израза aliaj Londonoj, обаче, има епитета aliaj, и затова трябва да има и la.

  • Multaj vizitis Londonon, la ĉefurbon de Britio, sed mi vizitis ankaŭ aliajn Londonojn. - Много посетиха Лондон, столицата на Великобритания, но аз посетих също и други градове с името Лондон.

    Тук Londono също има епитет, но не се използва la, тъй като не се говори за всички други градове с името Лондон, а и слушателят може да не знае за кои точно от тях се говори.

Други определителни думи, различни от la, може да се появяват пред всички собствени имена, но рядко има нужда от подобна употреба:

  • Ha, tie vi estas, mia Elizabeto! - А, ето къде си, моя Елизабета!
  • Ĉu vi sentas teruron antaŭ tiu Karolo? - Изпитваш ли ужас пред този Кароло?

Частично определящо unu

Някои езици използват специален неопределителен член, която често е дума, подобна на бройната дума едно. В есперанто не съществува неопределителен член. Неопределеността се показва просто чрез липсата на определителна дума. Но понякога се използва unu катоl частично определителен член. Тази употреба на unu не показва брой, а индивидуалност. Тя показва, че става въпрос за нещо, което е непознато на слушателя, на познато на говорещия:

  • Unu vidvino havis du filinojn. - Една вдовица имала две дъщери.

    Начало на приказка. Все още само разказвачът знае коя е тази вдовица.

  • Unu vesperon fariĝis granda uragano. - Една вечер имаше голям ураган.

Частично определителният член unu, въпреки употребата му тук, не е задължителен. Той придава само нюанс, който може да се добави по желание.

Обратно нагоре