Към съдържанието

Съществителните имена назовават неща, конкретни или абстрактни понятия, лица (хора), животни, явления, действия, качества, видове, индивиди и др. На есперанто всички съществителни имена завършват на окончание -o.

  • tablo - маса = конкретно понятие
  • hundo - куче = име на животински вид
  • saĝo - мъдрост = име на качество
  • amo - любов, обич = име на чувство
  • kuro - тичане, бягане = име на действие
  • martelado - чукане = име на продължително или повтарящо се действие
  • Petro - Петър = име на човек
  • Jokohamo - Йокохама = име на град

След окончанието за съществително име -o може да следва окончание за множествено число -j и/или окончание за винителен падеж (или пряко допълнение) -n. Възможно е и да се добавят и двете, като крайният резултат ще бъде -jn.

tabloj tablon tablojn
hundoj hundon hundojn

Може окончанието за съществително -o да се замени с апостроф, но само когато не е последвано от -j или -n: hund'hundo, saĝ'saĝo, am'amo, kur'kuro, Jokoham'Jokohamo.

Употреба на съществителните имена

Съществителните имена, или по-точно частите на изречението, чиято основна дума е съществително име, изпълняват функцията основно на подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение или са в звателен падеж, но може също така да изпълняват функцията на допълнящо определение или сказуемно определение на друга дума:

  • La bona virino trankviligis sian soifon. - Добрата жена утоли жаждата си.

    Частта на изречението la bona virino, чиято основна дума е съществителното virino, изпълнява функцията на подлог.

  • Mi vidas leonon. - Виждам лъв.

    Съществителното leonon е пряко допълнение (затова и завършва на -n).

  • Ludoviko, donu al mi panon. - Людовик, дай ми хляб.

    Думата (името) Ludoviko е в звателен падеж.

  • Sur la fenestro kuŝas krajono kaj plumo. - На прозореца има (букв. „лежат“) молив и химикалка.

    Частта на изречението (която е съществително) sur la fenestro изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение за място (и има предлога за местоположение sur).

  • La dentoj de leono estas akraj. - Зъбите на лъва са остри.

    Частта на изречението (която е съществително) de leono изпълнява функцията на допълващо определение на съществителното la dentoj (и има предлога de).

  • Mi estas muzikisto. - Аз съм музикант.

    Съществителното muzikisto изпълнява функцията на сказуемно определение на подлога mi.

Съществителни думички

Някои от думичките в есперанто могат да изпълняват функцията на съществителни в изречението, въпреки че не завършват с „O“. Такива са личните местоимения, табличните думи с „U“ и „O“, имената на буквите от азбуката на есперанто, числата и думичката ambaŭ.

Количествените наречия също могат да изпълняват функцията на съществителни.

Собствени имена

Собствените имена, преобразувани по правилата на есперанто, задължително завършват с „O“: Anno, Petro, Teodoro, Mario… Дори и да не са преобразувани те пак са съществителни, въпреки че обикновено не завършват с „O“: Anna, Peter, Theodore Roosevelt, Marie Curie, Deng Xiaoping. При тези имена може да не се добавя „N“ накрая, дори и граматически да е необходимо. Прочетете повече относно това в разяснението за окончанието „-N“.

Обратно нагоре