Към съдържанието

Тук ще намерите кратки определения на граматическите термини, използвани в тази граматика. Обясненията са формулирани от гледната точка на граматиката на есперанто. В други граматики (на есперанто или на други езици) термините могат да бъдат използвани по различен начин. В граматиката на lernu! те малко или много следват начина, по който те се ползват в Plena Analiza Gramatiko от Калочай and Варенгиен.

прилагателно име
Дума, използваща се за описване на съществителното или думичка, която е превърната в съществително.
обстоятелствено пояснение
Част на изречението, която уточнява начина, мястото, времето, целта и т.н., на действието (или състоянието) на сказуемото. Всяка част на речта, освен сказуемото, подлога, допълнението и сказуемното определение, е обстоятелствено пояснение.
наречие
Дума, която се използва за описване на нещо, което не е съществително или съществителна думичка (глагол, прилагателно, прилагателна думичка, друго наречие, подобна на наречие думичка или цяло изречение).
афикс
Корен, който се използва главно с цел да се създадат словосъчетания: наставка или представка.
преградно-проходна съгласна
Съгласна, при чието учленяване отначало има преграда по пътя на издишната струя, а след премахването ѝ на същото място се образува тесен проход, в чиито стени се трие излизащият въздух.
деятелен залог
В обикновеното изречение се съдържат подлог, изпълняващ действието на сказуемото. Виж страдателен залог.
винителен падеж
Означава се с наставката -n.
приложение (номинационно определение)
Част на изречението, която (обикновено) стои веднага след друга част на изречението и описва същото нещо с други думи, уточнява.
епитет
Прилагателно, прилагателна думичка, наречие или подобна на наречие думичка, която описва пряко друга дума.
спрегнат глагол
Глаголна форма, която може да бъде използвана като сказуемо.
проходна съгласна
Съгласна, която се учленява като въздухът се прокарва през тесния процеп, създаден между два близко поставени учленителни органи, и създава търкащ звук.
бъдеще време
Глаголна форма, която изразява действие или състояние в бъдещето.
повелително наклонение
Наклонение, което посочва заповед (една от употребите на повелителното наклонение в есперанто).
изявително наклонение
Наклонение, при което се назовават реални действия или състояния.
инфинитив
Наклонение, което описва действие или състояние, без да показва дали е реално или въображаемо.
междуметие
Думичка, която която изразява чувства или волеизявления (искане, заповед), или наподобява (звукоподражава) природни и животински, както и резултат от производствена дейност звуци, шумове и гласове.
условно наклонение
Наклонение, което посочва нереални или въображаеми действия или състояния.
спрежение
Част на речта, която свързва еднородните части в простото изречение и простите изречения в състава на сложното.
съгласна
Говорен звук, чиято артикулация се осъществява с пълно или частично затваряне на вокалния тракт.
Странична съгласна
Съгласна, при чието учленяване има преграда само в средата на устната кухина. Издишната струя преминава свободно отстрани на езика.
наклонение
Една от категориите глаголни форми, чрез които говорещият изразява в какво отношение според него се намира глаголното действие спрямо реалността. В есперанто има няколко наклонения: изявително, повелително, условно и инфинитив.
носова съгласна
Съгласна, чийто звук преминава през носа.
отрицание
Отрицателна частица.
непреходен
(за глагол) Който не може да има пряко допълнение.
именителен падеж
Подлог или подложна думичка, чиято роля не е обозначена по специален начин (чрез предлог или завършек за винителен падеж).
числително име
Част на речта, която определя броя или реда на предметите.
допълнение
Част на речта, която показва обекта на действието на сказуемото. Съществува „пряко“ и „непряко“ допълнение. Непрякото допълнение в тази граматика се нарича още обстоятелствено пояснение. Обикновеното (пряко) допълнение също се нарича тук и „допълнение с винителен падеж“. Непрякото допълнение също може да се нарича „обект в дателен падеж“.
причастие
Глаголна форма, приложена към подлога или допълнение, която показва някакъв признак или резултат от действие.
страдателен залог
Вид „обърната“ конструкция на изречението, при която това, което обикновено (в деятелен залог) е подлог, прилича на допълнение.
преградна съгласна
Съгласна, която се произвежда чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи. Събраният зад преградата въздух след това се изпуска изведнъж, което произвежда звука.
множествено число
Граматическа форма за показване на множественост: повече от едно нещо.
сказуемно определение
Самостоятелна част на речта, която описва подлога или допълнението чрез глагол.
сказуемо
Главна част на изречението. Глагол, който обикновено е свързан с подлога.
представка
Афикс, който се поставя пред другите корени.
предлог
Част на речта, която стои пред граматическо име (съществително, прилагателно, числително или местоимение) и изразява синтактичната му зависимост.
минало
Глаголна форма, която изразява действие или състояние в миналото.
сегашно
Глаголна форма, която изразява действие или състояние в сегашно време.
местоимение
Част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
единствено число
Граматическа форма за показване на единственост: едно нещо.
подлог
Част на речта, която (в деятелното изречение) показва извършителят на действието на сказуемото.
подчинителен съюз
Част на речта, с която започва подчинено изречение и която го свързва с главното изречение.
съществително име
Дума, която в изречението може да изпълнява функцията на подлог, пряко или непряко допълнение, обръщение, обстоятелствено пояснение, епитет, допълнение или скауземо.
наставка
Афикс, който се поставя след другите корени.
допълнение
Пряко описание (на дума, различна от глагол), чието отношение към описаната дума е посочено чрез предлог или окончание за винителен падеж.
преходен
(за глагол) Който може да има пряко допълнение.
глагол
Дума, изразяваща действие или състояние, и която може да бъде сказуемо в изречението. За глагол се приема и инфинитива, въпреки че този вид глаголи обикновено не изпълняват ролята на сказуемо.
трептяща съгласна
Съгласна, която бива звукоучленена посредством трептения между дейния и неподвижния учленителни органи.
гласна
Звук, който е издаден без пречки във въздушния поток и който може да носи ударение.
звателен падеж
Падежна форма, която посочва лицето или предмета, към което е насочена речта.
повелително наклонение
Глаголно наклонение, което показва, че действието или състоянието не е реално, а единствено желано от говорещия.
частица
Дума, към която не се прилепя наставка и остава в изречението такава, каквато си е.
Обратно нагоре