Окончанието -n се нарича окончание за винителен падеж. То може да се добавя като окончание на различни видове думи:

• съществителни: domo → domon, hundo → hundon, virino → virinon, seĝoj → seĝojn, ekskursoj → ekskursojn;
• прилагателни: ruĝa → ruĝan, granda → grandan, virina → virinan, verdaj → verdajn, knabaj → knabajn;
• лични местоимения: mi → min, ĝi → ĝin, ili → ilin, oni → onin, si → sin;
• табличните думи на -u, -o и -a: kiu → kiun, iu → iun, ĉiuj → ĉiujn, kio → kion, ĉio → ĉion, ia → ian, nenia → nenian, tiaj → tiajn;
• наречия за място и табличните думи за място на -e: hejme → hejmen, tie → tien, ie → ien.

Окончанието -n стои винаги след окончанието -j, ако има такова: domojn, hundojn, virinojn, ruĝajn, grandajn, virinajn, kiujn, kiajn.

Ако съществително има окончанието -n, тогава всички прилагателни и таблични думи на -u и -a, които са негови епитети, също получават окончание -n:

Сказуемното определение, поясняващо допълнението, не получава окончание -n: Mi refarbis la flavajn seĝojn blankaj.

Окончанието -n може да показва:

• кое е прякото допълнение;
• мярка;
• момент във времето;
• посока;
• други значения.

Пряко допълнение

Прякото допълнение е това, което е пряк получател на действието. Прякото допълнение се показва чрез окончанието за винителен падеж „-N“. Това позволява разместване на думите в изречението без промяна в смисъла.

Всяко от следните изречения има един и същ смисъл: kato mordas hundon; kato hundon mordas; mordas kato hundon; mordas hundon kato; hundon kato mordas; hundon mordas kato (във всяко от изреченият котката е тази, която хапе, а кучето е това, което бива ухапано). Заради окончанието „-N“, всички шест варианта на същото изречение са ясно разбираеми. Подредбата на думите зависи само от желанието и стила на говорещия.

Mi amas vin; mi vin amas; vin mi amas; vin amas mi; amas mi vin; amas vin mi. Всичките шест варианта имат един и същ смисъл: действието amas произлиза от „mi“, а приемникът му е „vi“.

Изречение с пряко допълнение може да бъде превърнато в страдателен залог. Тогава допълнението се превръща в подлог.

Esti и други подобни глаголи не са действия, насочени към нещо. Част от изречението, която се отнася към esti, не е пряко допълнение, а сказуемно определение, което никога няма окончание „-N“: Tio estas tri seĝoj. Mi estas kuracisto. Ŝi fariĝis doktoro. Mia patro nomiĝas Karlo.

Подлогът на глагола може да стои след сказуемото. С някои глаголи това се използва доста често. Окончанието „-N“ не се прибавя към подлога:

Мярка

Mezuraj adjektoj kaj suplementoj ofte havas N-finaĵon.

Мярка за време

Окончанието „-N“ във времеви израз може да показва количественото измерение на времето, продължителността или честотата на действието. Такива изрази отговарят на въпросите: колко дълго?, (в продължение на) колко време?, колко често? и други подобни.

Най-често окончанието „-N“ в тази си употреба е обстоятелствено пояснение на глагола:

Tempomezura N-frazparto povas ankaŭ esti suplemento de adjektivo aŭ adverbo:

Частта от изречението, в която присъства окончанието „-N“ за времева мярка може също да бъде съчетано с обстоятелствено пояснение, включващо post или antaŭ (за време), за да покажат заедно някакво време: Du tagojn post tio ŝi forveturis Norvegujon. Pasis du tagoj post „tio“.

Различни мерки

Други видове мерки работят по същия начин като времевата мярка. Това може да бъдат мерки за дължина, височина, ширина, разстояние, дълбочина, тегло, цена и т.н. Те отговарят на въпросите колко?, колко много?, колко далеч?, колко дълго?, колко високо?, колко дълбоко?, колко тежко? и други подобни.

Мярка без обозначение за функцията си

В изречението може да присъства мярка и без обозначение за функцията си (окончание „-N“): Dek jaroj estas tre longa tempo. Dek jaroj тук е подлог. Pasis du tagoj. Du tagoj изпълнява функцията на подлог.

Точка във времето

Част на изречението, в която присъства окончанието „-N“, може да бъда обстоятелствено пояснение, което показва точка във времето. Такова обстоятелствено пояснение отговаря на въпросите: кога?, на коя дата?, в кой ден?, през коя година?, кой път? и други подобни. Може да се каже, че окончанието„-N“ замества предлога за време, обикновено en:

При имената на дните от седмицата, съществително във винителен падеж показва точно определен, познат ден: dimanĉon = „в точно определена, позната неделя“, дори и да не се използва la. Прилагателната форма на името на деня обикновено показва, че става дума за дните като цяло: dimanĉe = „в неделите, всяка неделя“: Mi alvenos en Lyon lundon la 30-an de Aŭgusto.

При изразяване на час се използва je, особено ако думата horo не присъства, за да няма объркване дали се говори за час или дата:

Точка във времето без обозначение за функцията си

В изречението може да присъства точка във времето и без обозначение за функцията си (окончание „-N“): Hodiaŭ estas sabato, kaj morgaŭ estos dimanĉo. Sabato и dimanĉo изпълняват функцията на подлог.

Посока

N-adjektoj kaj N-suplementoj povas montri direkton. Tiam ili respondas la demandojn al kiu loko?, en kiu direkto? k.s.

Самостоятелно окончание „-N“

Самостоятелното окончание „-N“ за посока се използва само когато се говори за отиване вътре в нещо. Не може да се използва така: iri muron, iri kuraciston, трябва да бъде: iri al muro, al kuracisto. На практика самостоятелното окончание „-N“ се използва почти винаги с имена на места (най-вече на градове).

Окончание „-N“ с en, sur и sub

Окончанието „-N“ за посока най-често се използва заедно с en, sur или sub, трите най-важни предлога за място. Когато en, sur или sub просто показват позиция, те се използват без окончание „-N“. Но когато трябва да се покаже, че нещо се придвижва към това място, това трябва да бъде показано по някакъв начин, за да е ясна посоката. На теория за това може да се използва al (al en, al sur, al sub), но на практика винаги се използва окончанието „-N“:

С други предлози за място, различни от en, sur и sub, обикновено не се използва окончанието „-N“ за посока, а се оставя на контекста да подскаже, че става въпрос за посока. Но не е грешно окончанието „-N“ за посока да се използва и с други предлози за място, ако това ще направи израза по-ясен:

В някои случаи обикновено не се използва окончание „-N“ за посока, тъй като истинската цел се подразбира от контекста. Ако пропуснатата дума или израз бъде добавен, към него ще се добави окончание „-N“:

Въпреки това, не би било грешка да се каже sub la kverkon и antaŭ min, тъй като тези изрази също може да бъдат приети за цели в тези изречения.

Предлозите за място често се използват в преносен смисъл. Нещо абстрактно, което не е свързано с конкретно място, се изразява сякаш е място. В такива случаи също може да се използва окончание „-N“ за посока, за да се покаже преносният смисъл, например: Mi ŝanĝos ilian malĝojon en ĝojon.

Някои предлози сами показват посока: al, ĝis, el и de. Тези предлози никога не показват позиция. След тях не трябва да се използва окончание „-N“: al la urbo, ĝis la fino, el la lernejo, de la komenco.

Окончание „-N“ след наречия за място

Окончанието „-N“ може да се използва и след някои наречия с окончание „-E“ за място, както и след табличните думи за място, за да се покаже посока към мястото:

Окончание „-N“ с други значения

N-adjektoj kaj N-suplementoj montras plej ofte mezuron, tempopunkton aŭ direkton, sed iafoje tia N-frazparto montras alian rolon, por kiu oni normale uzas prepozicion:

На теория предлозите могат винаги да бъдат заменени с окончание „-N“, ако смисълът няма да стане неясен. Особено често окончанието „-N“ се използва вместо je. Правилото за яснотата, обаче, почти винаги забранява употребата на окончание „-N“ вместо предлозите de и el, тъй като „-N“ само по себе си показва движение в, а не от, някаква посока. И все пак понякога се срещат изречения като: Ili eliris la buson. (Те излязоха от автобуса.) Тогава окончанието „-N“ се използва поради това, че думата, към която е добавено, е пряко допълнение: автобусът е прякото допълнение на действието„eliri“ (излизам). Много по-ясно и препоръчително е да се каже: Ili eliris el la buso.

Винителният падеж и собствените имена

Когато собственото име е превърнато в стила на есперанто, то може да бъде във винителен падеж, според горните правила:

Собствените имена, които не са превърнати в стила на есперанто, могат да не завършват на „-O“. Към тези имена може да не се добавя окончание „-N“, дори функцията им в изречението да го изисква:

Ако към името може да бъде добавено окончание „-N“ (ако то завършва с гласна), тогава окончанието може да бъде добавено без проблем. Също така към чуждото име може да бъде добавено окончание „-O“. Ако се добави окончание „-O“, може лесно да се добави и окончание „-N“, ако функцията на името в изречението го изисква. Също така, може пред името може да се постави титла или друга подходяща дума или израз, който да получи окончание „-N“: