Апостроф вместо окончанието -o
Окончанието -o на съществителните имена може да бъде пропуснато. Тогава вместо буквата -o трябва да се използва апостроф. Това може да стане само ако след -o не следва -j и/ли -n. При изговор ударението се запазва върху същата гласна така, сякаш -o все още е там:
- turmento → turment' (turmEnt')
- historio → histori' (historI')
- metroo → metro' (metrO').
- ĉielo → ĉiel' (ĉiEl').
Апострофът не може да се използва вместо окончанието -a, окончанието -e или окончание за глагол. Също така не може да се използва, за да се замени окончанията -on, -oj или -ojn. Har' винаги е същата дума като haro и никога haron, haroj или harojn.
В табличните думи, които завършват на -o, това -o не е същото окончание като това за съществителните, така че не може да бъде заменено от апостроф. Тоест не може де се използват ki', ti', i', ĉi', neni' вместо kio, tio, io, ĉio, nenio.
Използване на апостроф с la
Гласната „A“ в определителния член la може да бъде премахната и заменена от апостроф → l'. Препоръчително е тази съкратена форма да се използва само след предлози, които завършват с гласна: ĉe l', tra l', pro l':
- Liberigu nin Dio, de l' sovaĝaj Normandoj! - Освободи ни, Боже, от дивите нормандци.
Трябва да се отбележи, че l' се пише като отделна дума: de l' maro (не de l'maro', нито del' maro).
Главно в поезията
Апострофите се използват предимно в поезията с цел да се избегнат твърде много гласни.
Post longa migrado sur dorna la voj'
Minacis nin ondoj de l' maro;
Sed venkis ni ilin kaj velas kun ĝoj'
Al verda haven' de l' homaro.
Post longa batalo, maldolĉa turment'
La stela standardo jam flirtas en vent'.
В нормалното използване на езика апострофите са рядкост. В разговорния език почти никога не се използва този вид съкращения.
Dank' al
Апострофът също така традиционно се използва в израза dank' al ('благодарение на'), който посочва причината за нещо хубаво = „pro la (favora) influo de“ ('поради (благоприятното) влияние на'). Dank' al се появява често – дори в разговорния език:
- Jes, dank' al Dio, ĉio estas en bona ordo. - Да, слава богу, всичко е наред.
- Dank' al lia instruado mi sukcesis en la ekzameno. - Благодарение на неговото обучение се справих на изпита.
Със същия смисъл може да се ползва и danke al.
Un'
Когато се отброява такт, ритъм и т.н., може да се използва съкратената форма на unu с апостроф:
- Un'! du! un'! du! — La soldatoj marŝis. = Unu! du!... - Раз, два! Раз, два! – Войниците маршируваха.
- "Un', du, tri, kvar", li kalkulis laŭte. = Unu, du... - „Едно, две, три, четири“ – той броеше на висок глас.
Un' може да се използва единствено самостоятелно като междуметие – както в горните примери. Това съкращение не може да се използва в нормални изречения. Например следното е неправилно: Mi havas nur un' amikon. Може да бъде само така: Mi havas nur unu amikon.