Към съдържанието

Букви

Това е азбуката на есперанто:

  • Aa ami обичам
  • Bb bela красив, хубав
  • Cc celo цел
  • Ĉĉ ĉokolado шоколад
  • Dd doni давам
  • Ee egala равен
  • Ff facila лесен
  • Gg granda голям
  • Ĝĝ ĝui радвам се
  • Hh horo час
  • Ĥĥ ĥoro хор
  • Ii infano дете
  • Jj juna млад
  • Ĵĵ ĵurnalo вестник
  • Kk kafo кафе
  • Ll lando държава
  • Mm maro море
  • Nn nokto нощ
  • Oo oro злато
  • Pp paco мир
  • Rr rapida бърз
  • Ss salti скачам
  • Ŝŝ ŝipo кораб
  • Tt tago ден
  • Uu urbo град
  • Ŭŭ aŭto кола, автомобил
  • Vv vivo живот
  • Zz zebro зебра
Главни букви: A, B, C, Ĉ, D, E, F, G, Ĝ, H, Ĥ, I, J, Ĵ, K, L, M, N, O, P, R, S, Ŝ, T, U, Ŭ, V, Z
Малки букви: a, b, c, ĉ, d, e, f, g, ĝ, h, ĥ, i, j, ĵ, k, l, m, n, o, p, r, s, ŝ, t, u, ŭ, v, z
Имена на буквите: a, bo, co, ĉo, do, e, fo, go, ĝo, ho, ĥo, i, jo, ĵo, ko, lo, mo, no, o, po, ro, so, ŝo, to, u, ŭo, vo, zo

Главни и малки букви

Всяка буква има две форми: главна (голяма) и малка. Малките букви се използват много повече. Главните се използват за начало на изречения и като първа буква в имена.

Диакритични знаци

Шест букви са присъщи за есперанто: Ĉ, Ĝ, Ĥ, Ĵ, Ŝ и Ŭ. Те имат допълнителни знаци. Допълнителният знак се нарича шапчица или сиркумфлекс. Знакът над U се казва обърната шапчица.

Когато диакритичните знаци не могат да бъдат използвани по някаква причина, може да се използват алтернативните варианти. Официалният алтернативен вариант е писането чрез „H“, което е описано във Фундамента на есперанто. В този вариант след буквата се пише „H“ и това означава, че над предходната буква трябва да има диакритичен знак, с изключение на Ŭ, което се пренебрегва: ch, gh, hh, jh, sh, u. При писане на компютър, по е-поща и т.н., ако правилните букви не се поддържат, много хора използват буквата хикс, X, вместо всички диакритични знаци: cx, gx, hx, jx, sx, ux.

Произношение

Буквите A, E, I, O и U са гласни. Всички останали са съгласни. Всяка буква трябва да бъде произнесена. В есперанто няма неми букви.

Гласни

Гласна Описание символ в МФА
I и [i]
U у [u]
E е [e]
O о [o]
A а [a]

Ударение

В думи с две или повече срички, една от всичките гласни звучи по-ясно от останалите. В такъв случай тя притежава ударение. То пада винаги върху предпоследната гласна (тук е обозначено с главна буква): tAblo, nenIam, rapIda, taksIo, familIo, revolvEro, krokodIloj, eskImo, diskUtas, mEtro, metrOo, Apud, anstAtaŭ, trIcent, mAlpli, Ekde, kElkmil и т.н.

„O“ в края на думата може да бъде заменено от апостроф. Апострофът се приема за гласна буква (няма), а ударението не се променя: taksI', familI', revolvEr', metrO'.

Вариации при гласните

Начинът на произношение на гласните може да бъде леко различен, в разумни граници. Важното е петте гласни да се различават достатъчно добре една от друга.

Дължината на гласните няма значение. Те могат да бъдат произнасяни по най-удобния начин за говорещия: кратки, средни или дълги.

Всяка гласна се произнася „неподвижно“, което означава, че езикът не трябва да се мести в устната кухина по време на произнасянето на гласната. Например: „Е“ не звучи като „ей“, „О“ не звучи като „оу“.

Съгласни

Съгласна Описание символ в МФА
B б [b]
P п [p]
D д [d]
T т [t]
G г [g]
K к [k]
V в [v]
F ф [f]
Z з [z]
S с [s]
Ĵ ж [ʒ]
Ŝ ш [ʃ]
Ĥ х [x]
H х с придихание [h]
C ц [ts]
Ĝ дж [dʒ]
Ĉ ч [tʃ]
M м [m]
N н [n]
L л [l]
R р [r]
J й [j]
Ŭ у [w]

Полугласни

Полугласните „J“ и „Ŭ“ са гласни според произношението, но играят ролята на съгласни в езика. Те винаги са кратки и върху тях никога не пада ударението. Полугласните винаги се пишат пред или след същинска гласна. „Ŭ“ обикновено се среща само в съчетанията „aŭ“ и „eŭ“.

Вариации при съгласните

Когато беззвучна съгласна стои пред звучна такава, понякога тя също става звучна: akvo → "agvo", okdek → "ogdek". И обратното, когато звучна гласна е пред беззвучна, тя понякога става беззвучна: subtaso → "suptaso", absolute → "apsolute". Такива изменения в произношението не се смятат за правилни, но са допустими на практика, стига да не променят смисъла. Понякога звучна съгласна в края на думата може да премине в беззвучна: apud → "aput", sed → "set", hund' → "hunt", naz' → "nas". Такива изменения също не са правилни. Те трябва да се избягват.

Говорещите някои определени езици може понякога да изговарят съчетанията „KV“ и „GV“ съответно като „kŭ“ и „gŭ“: akvo → "akŭo", kvin → "kŭin", gvidi → "gŭidi". „Ŭ“ никога не може да се намира след съгласна буква в думите от есперанто, така че не е възможно да има объркване при такова изменение в изговора, но все пак то си остава неправилно.

В някои езици звуците „P“, „T“, „K“, „C“ и „Ĉ“ се произнасят с издихание, сякаш след тях има слабо доловимо „H“. В есперанто тези съгласни обикновено не се произнасят така, но за това няма точно описано правило. Те могат да се произнасят с или без издихание, но трябва да се внимава то да не звучи така сякаш наистина след това има звук „H“.

„L“ се произнася чрез частична преграда на издишания въздух при зъбите. Така се получава мек звук (както в думата „леко“). Ако езикът се придвижи към горната част на устната кухина, се получава малко по-различен звук, който се среща в някои езици. Той също е приемлив вариант, но трябва да се внимава да не наподобява твърде много „Ŭ“. Това може да стане, ако преградата при зъбите изчезне.

Когато „N“ се среща пред венечен звук, някои променят „N“ в небен звук (разликата е малка), или заднонебен звук (голяма разлика), за да улеснят произношението: tranĉi, manĝi, longa, banko и др. В това няма проблем, тъй като в есперанто няма венечни или заднонебни назални звуци, с които да може да бъде объркан „N“. По подобен начин произнасянето на „M“ може да бъде като устнозъбен или подобен звук: amforo, ŝaŭmvino и др. В това също няма проблем. Но трябва а се внимава, тъй като „N“ не трябва да се произнася така: infero, enveni и др., тъй като тогава „N“ може да бъде сбъркано с „M“, което е нерриемливо. Разбира се, основното произношение на „N“ и „M“ винаги може да се използва.

„R“ обикновено се произнася както в българския но всъщност това няма голямо значение. Например френското „R“ е също добър вариант. Важното е „R“ да бъде трептящ звук. Това трябва да се спазва независимо от това къде в думата се среща „R“. Например, в думата rivero и двете „R“ се произнасят по един и същ начин. В практиката се срещат и други начини на произнасяне на „R“ и те също са приемливи. Важното е „R“ да не звучи като друг съгласен звук, както и да се различава от петте гласни.

Дължината на съгласните няма значение. Те могат да бъдат произнасяни по най-удобния начин за говорещия: кратки, средни или дълги.

Обратно нагоре