Съществителните имена назовават неща, конкретни или абстрактни понятия, лица (хора), животни, явления, действия, качества, видове, индивиди и др. На есперанто всички съществителни имена завършват на окончание -o.
- tablo - маса = конкретно понятие
- hundo - куче = име на животински вид
- saĝo - мъдрост = име на качество
- amo - любов, обич = име на чувство
- kuro - тичане, бягане = име на действие
- martelado - чукане = име на продължително или повтарящо се действие
- Petro - Петър = име на човек
- Jokohamo - Йокохама = име на град
След окончанието за съществително име -o може да следва окончание за множествено число -j и/или окончание за винителен падеж (или пряко допълнение) -n. Възможно е и да се добавят и двете, като крайният резултат ще бъде -jn.
| tabloj | tablon | tablojn |
| hundoj | hundon | hundojn |
Може окончанието за съществително -o да се замени с апостроф, но само когато не е последвано от -j или -n: hund' = hundo, saĝ' = saĝo, am' = amo, kur' = kuro, Jokoham' = Jokohamo.
Употреба на съществителните имена
Съществителните имена, или по-точно частите на изречението, чиято основна дума е съществително име, изпълняват функцията основно на подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение или са в звателен падеж, но може също така да изпълняват функцията на допълнящо определение или сказуемно определение на друга дума:
-
La bona virino trankviligis sian soifon. - Добрата жена утоли жаждата си.
Частта на изречението la bona virino, чиято основна дума е съществителното virino, изпълнява функцията на подлог.
-
Mi vidas leonon. - Виждам лъв.
Съществителното leonon е пряко допълнение (затова и завършва на -n).
-
Ludoviko, donu al mi panon. - Людовик, дай ми хляб.
Думата (името) Ludoviko е в звателен падеж.
-
Sur la fenestro kuŝas krajono kaj plumo. - На прозореца има (букв. „лежат“) молив и химикалка.
Частта на изречението (която е съществително) sur la fenestro изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение за място (и има предлога за местоположение sur).
-
La dentoj de leono estas akraj. - Зъбите на лъва са остри.
Частта на изречението (която е съществително) de leono изпълнява функцията на допълващо определение на съществителното la dentoj (и има предлога de).
-
Mi estas muzikisto. - Аз съм музикант.
Съществителното muzikisto изпълнява функцията на сказуемно определение на подлога mi.
Съществителни думички
Някои от думичките в есперанто могат да изпълняват функцията на съществителни в изречението, въпреки че не завършват на -o. Такива са личните местоимения, табличните думи на -u и -o, имената на буквите от азбуката на есперанто, числата и думата ambaŭ.
Количествените наречия също могат да изпълняват функцията на съществителни.
Собствени имена
Собствените имена, преобразувани по правилата на есперанто, задължително завършват на -o: Anno, Petro, Teodoro, Mario… Дори и да не са преобразувани, те пак са съществителни, въпреки че обикновено не завършват на -o: Anna, Peter, Theodore Roosevelt, Marie Curie, Deng Xiaoping. При тези имена може да не се добавя -n накрая, дори и граматически да е необходимо. Прочетете повече относно това в разяснението за окончанието -n.