Към съдържанието

Именителният падеж (думи без предлози и без окончание за винителен падеж) се използва за изразяване на следните функции на думите в изречението:

Подлог

Подлогът е този, който извършва действието на сказуемото. Подлогът винаги е в именителен падеж:

  • La patro donis al mi dolĉan pomon. - Бащата ми даде сладка ябълка.
  • Ili promenadis. - Те се разхождаха.
  • La soldato pafis. - Войникът стреля.
  • Subite granda hundo alsaltis el inter la arbetaĵoj. - Изведнъж голямо куче изскочи от храстите.
  • Ĉu vi aŭdis jam tiun historion? - Чувал ли си вече тази история?
  • La folioj faladis de la arboj. - Листата падаха от дърветата.
  • Tio surprizis min. - Това ме изненада.
  • Estis iam malgranda knabino. - Имало някога малко момиченце.
  • Mankas al mi nenio. - Нищо не ми липсва.
  • Ŝi estas tre maljuna. - Тя е много стара.

Звателен падеж

Звателният падеж показва към кого е насочена речта. Обикновено това се изразява с името на слушателя, което присъства в изречението специално, за да привлече вниманието му. Звателната форма обикновено се отделя от останалата част на изречението чрез запетаи. Звателната форма е винаги в именителен падеж:

  • Elizabeto, ĉu vi scias, kie la hundo estas? - Елизабет, знаеш ли къде е кучето?
  • Mi konstatis, kara Petro, ke vi ne estis en la lernejo hodiaŭ. - Установих, драги Петро, че не си бил на училище днес.
  • Mi deziras al vi bonan tagon, sinjoro! - Желая Ви приятен ден, господине!
  • Estimata prezidanto, mi ŝatus fari jenan proponon. - Почитаеми(а) г-н(г-жо) председател, бих желал да направя следното предложение.

Приложение

Към съществително може да има епитет, който показва идентичността на съществителното, обикновено чрез собственото му име. Приложението винаги стои след думата, за която се отнася, и е в именителен падеж:

  • Tio estis en la monato Majo. - Това беше през месец май.

    Месецът се казва „majo“. Majo е приложение на думата monato.

  • Ni vizitis la urbon Seulo. - Ние посетихме град Сеул.
  • La ĉefurbo de Britio estas Londono, sed ankaŭ en Kanado kaj Usono oni havas urbojn Londono. - Столицата на Великобритания е Лондон, но в Канада и САЩ също има градове Лондон.
  • Sinjoro Petro kaj lia edzino tre amas miajn infanojn. - Г-н Петро и неговата съпруга много обичат децата ми.

Пред приложението може да се добави kiu nomiĝas: monato, kiu nomiĝas Majo; urbon, kiu nomiĝas Seulo; urbojn, kiuj nomiĝas Londono.

Предлогът de не може да се поставя пред приложението: la urbo de Nov-Jorko, la ŝtato de Keralo, la Popola Respubliko de Ĉinujo. Правилно е просто: la urbo Nov-Jorko, la ŝtato Keralo, la Popola Respubliko Ĉinujo.

Сравнете приложението с разширеното приложение.

Сказуемно определение

Сказуемното определение е част на изречението, която пояснява подлога или допълнението чрез сказуемото. Сказуемното определение обикновено е в именителен падеж.

Сказуемно определение, поясняващо подлога

Глаголът esti е основната дума, която свързва пояснението с подлога. Други подобни глаголи са например: (far)iĝi, ŝajni, montriĝi и nomiĝi.

Сказуемното определение за подлога е най-често прилагателно (или част от изречението, изпълняваща тази функция) или прилагателна думичка:

  • Ŝi estis terure malbela. - Тя беше ужасяващо грозна.

    Terure malbela описва ŝi. Те са свързани чрез глагола estis.

  • La patro estas sana. - Бащата е здрав.

    Sana описва la patro.

  • La dentoj de leono estas akraj. - Зъбите на лъва са остри.
  • Ili fariĝis trankvilaj. - Те станаха спокойни.
  • La juna vidvino fariĝis denove fianĉino. - Младата вдовица стана отново годеница.
  • Ŝi aspektis kolera. - Тя изглеждаше ядосана.

    С aspekti също доста често се използва обстоятелствено пояснение за начин вместо описателно сказуемно определение: En la novaj vestoj ŝi aspektis tiel elegante kaj bele.

  • Ordinare li ne estas tia. - Обикновено той не е такъв.

    Прилагателната думичка tia описва подлога li чрез estas.

Сказуемното определение, поясняващо подлога, може да бъде съществително (или част на изречението, изпълняваща такава функция) в именителен падеж:

  • Leono estas besto. - Лъвът е животно.

    Besto описва (вида на) leono.

  • Januaro estas la unua monato de la jaro. - Януари е първият месец в годината.
  • Mi scias, kio mi estas. - Аз знам какво съм.
  • Mia frato fariĝos doktoro. - Моят брат ще стане лекар.

Сказуемното определение, поясняващо подлога, може също да бъде част от изречението, изпълняваща функцията на съществително, с предлог. Такъв вид описание показва същността. Често този вид описание може да бъде превърнато в прилагателно:

  • Li estas hodiaŭ en kolera humoro. = Li estas hodiaŭ kolerhumora. - Той днес е в ядосано настроение. = Той днес е ядосан.
  • Ili estas de la sama speco. = Ili estas samspecaj. - Те са от един и същ вид. = Те са „едновидови“.

Ако описваният подлог е инфинитив или подчинено изречение, то вместо прилагателно, във функцията на сказуемно определение се използва наречие:

  • Resti kun leono estas danĝere. - Да стоиш с лъв, е опасно.
  • Estas pli bone, ke ni tie ĉi manĝu kaj iru en la urbon vespere. - По-добре е да ядем тук и да идем в града вечерта.

Наречие се ползва вместо прилагателно и когато няма подлог. Тогава сказуемното определение описва цялата ситуация:

  • Estis al mi tiel terure! - За мен беше толкова ужасяващо!

    Estis terure е цялостно описание на ситуацията.

  • Ĉu hodiaŭ estas varmemalvarme? - Днес топло ли е, или студено?

Ако подлогът е подразбиращо се съществително или местоимение, се използва прилагателната форма: La mastro traktis min tre bone, kaj estis tre afabla. = ...kaj li estis tre afabla. Estu kuraĝa! = Vi estu kuraĝa!

Сказуемно определение, поясняващо допълнението

Някои глаголи могат да бъдат използвани за свързване на описание с прякото допълнение. Въпреки че такова сказуемно определение описва допълнението, то не получава окончание -n:

  • Vi farbas la domon ruĝan. (= Vi farbas la ruĝan domon.) - Ти боядисваш къщата червена. (= Ти боядисваш червената къща.)

    Ruĝan тук е епитет на la domon. = Ти боядисваш онази къща, която вече е червена. Не става ясно в какъв цвят бива боядисвана къщата.

  • Vi farbas la domon ruĝa. = Vi farbas la domon tiel, ke ĝi fariĝas ruĝa. - Ти боядисваш къщата червена. = Ти боядисваш къщата така, че да стане червена.

    Ruĝa е сказуемно определение на la domon, тоест такова, поясняващо допълнението. Червеният цвят се постига чрез действието farbi. Не става ясно какъв цвят е имала къщата преди това. (Може също да се каже така: Vi farbas ruĝa la domon. Но не и така: Vi farbas la ruĝa domon.)

Сказуемното определение, поясняващо допълнението, може да бъде прилагателно или прилагателна думичка:

  • Ĉu vi farbos vian ruĝan domon verda? - Ще боядисаш ли червената си къща зелена?
  • Ne, ni preferas ĝin flava. = Ne, ni preferas, ke ĝi estu flava. - Не, предпочитаме я жълта. = Не, предпочитаме тя да бъде жълта.
  • Ŝi trovis la Francajn vinojn tre bonaj. = Ŝi trovis, ke ili estas tre bonaj. - Тя сметна френските вина за много добри. = Тя сметна, че те са много добри.
  • Neniam mi vidis lin tia. = Neniam mi vidis, ke li estas tia. - Никога не съм го виждал такъв. = Никога не съм го виждал да бъде такъв.
  • La ĝojo kaj surprizo faris lin muta! - Радостта и изненадата го направиха онемял! (накараха го да онемее)

Понякога такова прилагателно на допълнението може да отговаря на въпроса кога?, и да показва състояние, което не зависи от действието на сказуемото. Тогава може да се ползва винителен падеж:

  • Ni lin trovis malvivan. = Ni lin trovis, kiam li estis malviva. - Намерихме го мъртъв. = Намерихме го, когато беше мъртъв.

    Окончанието -n на malvivan може да помогне за яснотата, но може и да се изпусне. Без окончанието -n значението може да бъде също: Ние го намерихме и открихме, че е мъртъв.

  • Mi ŝatas la matenmanĝajn ovojn malmolaj(n). = Mi ŝatas la matenmanĝajn ovojn, kiam ili estas malmolaj. Mi ŝatas, ke la matenmanĝaj ovoj estu malmolaj.

    - Обичам сутрешните си яйца твърди (твърдо сварени). = Обичам сутрешните си яйца, когато са твърди. Обичам сутрешните яйца да бъдат твърди. Някои използват окончанието -n в подобни изречения. Други предпочитат прилагателното да няма -n. Разлика в значението на практика няма.

Сказуемното определение, поясняващо допълнението, може да бъде част от изречението, изпълняваща функцията на съществително, в именителен падеж:

  • Mi elektis lin prezidanto. = Mi elektis lin, ke li estu prezidanto. - Аз го избрах за председател. = Аз го избрах да бъде председател.
  • Vin mi volas fari mia edzo! = Mi volas fari tiel, ke vi estos mia edzo. - Теб искам да направя свой съпруг! = Искам да направя така, че ти да ми станеш съпруг.
  • Ĉemizojn, kolumojn, manumojn kaj ceterajn similajn objektojn ni nomas tolaĵo. - Ризите, яките, маншетите и други подобни неща наричаме платнени.

С някои глаголи може да се ползва и конструкция с kiel: Ili elektis ŝin kiel kasiston.

Понякога част от изречението с предлог може да бъде сказуемно определение, поясняващо допълнението:

  • Ŝi lin trovas laŭ sia gusto. = Ŝi trovas, ke li estas laŭ ŝia gusto. - Тя го намира по вкуса си. (по вкуса ѝ е) = Тя намира, че той е по вкуса ѝ.
  • Mi preferas ĝin sen sukero. - Предпочитам го без захар.

Ако допълнението е инфинитив или подчинено изречение, във функцията на сказуемно определение се използва наречие. Това на практика се случва почти единствено с глаголите opinii и trovi (в специалното значение „смятам [че нещо е еди-какво си]“):

  • Ili trovis saĝe forkuri. - Те сметнаха за умно да избягат.

    (Те сметнаха, че да избягат, е умно.)

  • Mi opinias taŭge, ke Petro faru la tutan laboron sola. - Сметнах правилно, че Петро трябва да свърши цялата работа сам.

    (Сметнах, че това, Петро да свърши цялата работа, е умно.)

Забележка: Според някои граматици, в такива изречения трябва да се използва прилагателно, тъй като смятат, че наречието може да бъде погрешно разбрано като обстоятелствено пояснение за начин. Затова те препоръчват да се казва например: Ili trovis saĝa forkuri.

Начин за проверка

При съмнения дали става въпрос за епитет или сказуемно определение, поясняващо допълнението, допълнението може да бъде заменено от местоимение (lin, ŝin, ĝin, ilin и т.н.). Тогава епитетът може да бъде премахнат, тъй като е част от допълнението. Сказуемното определение, обаче, трябва да бъде запазено, тъй като то е самостоятелна част на изречението, нужна за предаване на смисъла му: Ĉu vi farbas la domon ruĝan?Ĉu vi farbas ĝin? Ruĝan е епитет. Ĉu vi farbas la domon ruĝa?Ĉu vi farbas ĝin ruĝa? Ruĝa е сказуемно определение, поясняващо допълнението.

Обратно нагоре