Към съдържанието

Видове думи

Съществуват два вида думи в есперанто: думи, завършващи на граматично окончание и думички.

Думи с граматични окончания

Много от думите в есперанто имат окончания. Така думите се състоят от корен (или няколко корена) + окончание за вида на думата, например.: patr/o, roz/o, sun/o, am/o, kol/tuk/o, san/a, verd/a, hel/ruĝ/a, eg/e, aparten/i, bril/as, est/os, rond/ir/as.

Корените изразяват най-различни неща: животни, лица, действия, качества, абстрактни понятия, конкретни неща и т.н. Коренът не може да стои като самостоятелна дума, затова има нужда от някакво окончание. Съществуват девет окончания: O, A, E, I, AS, IS, OS, US и U. Ако се добави някое от тези окончания към корена, то го превръща в дума. По принцип всеки корен може да приеме всяко окончание: hom/o, hom/a, hom/e, hom/i, hom/as и т.н., blu/o, blu/a, blu/e, blu/i, blu/as и т.н., kur/o, kur/a, kur/e, kur/i, kur/as и т.н.

Някои корени се използват главно за образуване на нови думи. Наричат се афикси: EBL, UL, MAL, GE и др.

Думичките не се нуждаят от окончание и трябва да се пишат в собствения си вид. Думичките са малка част от думите, които изразяват съвсем основен смисъл, граматически връзки и т.н. Те са основно предлози, например: al, de, en; лични местоимения, например: mi, vi, ŝi; съществителни думички и прилагателни думички, например: kiu, tiu, kio, tio, kia, tia, kies, ties, ambaŭ; бройни, например: unu, du, tri, dek, cent; съюзи, например: kaj, ; подчинителни съюзи, например: ke, ĉu, se; подобни на наречия думички, например: kie, tie, for, kiam, tiam, baldaŭ, hodiaŭ, kial, tial, kiel, tiel, kiom, tiom, ankaŭ, , jes, ne; междуметия, например: adiaŭ, bis, ho.

45 от думите изглеждат сякаш имат окончания, изглеждат като образувани от части, но не са: tio, tia, kio, kie, iu, iel, ĉiam, ĉiom, nenial, nenies и др. Тези думички се наричат таблични думи (или корелативи).

Роли на изречението

Изречение е последователност от думи, които заедно изразяват някаква мисъл. Част на изречението е дума или група от думи, които съставят отделна единица в изречението.

Най-важната част на изречението е сказуемото. То представлява глагол с някое от окончанията -as, -is, -os, -us или -u (по принцип окончанието за инфинитив -i не се брои): iras, sidis, batos, vidus, pensu и др. Сказуемото показва някакво действие или състояние.

Сказуемото е центърът на изречението. Всички други (главни) части на изречението се отнасят по различни начини към него. Те играят различни роли в състава на изречението, напр. подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение, обръщение, сказуемно име.

  • La junulo legas libron. - Младежът чете книга.

    Глаголът legas е сказуемо. La junulo е подлог. Libron е (пряко) допълнение. Кой е подлогът се разбира от това, че думата няма нищо, което да показва друга функция (тя е в именителен падеж). Кое е прякото допълнение се разбира от употребата на окончанието за винителен падеж: „-N“.

  • Ŝi veturis tutan tagon per sia aŭto. - Тя пътува(ше) цял ден с колата си.

    Словосъчетанието tutan tagon е обстоятелствено пояснение във винителен падеж, което показва колко дълго е продължило действието. per sia aŭto е предложно обстоятелствено пояснение, което показва средството, което е използвано за изпълнението на действието. Ролята на първото обстоятелствено пояснение е показана чрез окончанието за винителен падеж „-N“. Ролята на второто е показана чрез предлога per.

  • Andreo, ĉu vi renkontis Paŭlon hodiaŭ? - Андрео, срещна ли се с Пауло днес?

    Думата (името) Andreo е в звателен падеж.

  • La apartamento de Andreo estas malgranda. - Апартаментът на Андрео е малък.

    Думата malgranda е именно сказуемо. То описва подлога la apartamento чрез глаголното сказуемо estas:

Има три начина да се покаже функцията на дадена дума в изречението: именителен падеж, окончанието за винителен падеж „N“ и предлози.

Всяка част на изречението се състои от основна дума, към която могат да бъдат добавени различни описания:

  • Andreo loĝas en bela apartamento kun du ĉambroj. - Андрео живее в хубав апартамент с две стаи.

    En la loka adjekto la substantivo apartamento estas ĉefvorto. Krome la adjekto enhavas adjektivon, bela, kiu estas epiteto de la ĉefvorto, kaj frazparton kun du ĉambroj, kiu estas suplemento de la substantivo apartamento. (La subordigita frazparto kun du ĉambroj ne rilatas rekte al la predikato, sed estas nur parto de la adjekto en bela apartamento kun du ĉambroj.)

Вижте също списъка с граматични термини в предговора.

Обратно нагоре