Предлогът da свързва количествен израз със съществителна част на изречението, която показва нещо „веществено“ (нещо неограничено и неопределено):

Количественият израз показва колко има от нещото. Той може да бъде съществително (или съществителна част на изречението), количествено наречие или подобна на наречие думичка за количество.

„Вещественият“ израз показва от какво е съставено количеството:

Числителните имена – unu, du, tri, kvar, kvin, ses, sep, ok, naŭ, dek, cent, mil – нямат нужда от da. Те се използват като епитет на съществителното:

Числителните имена, когато са във вид на съществителни, като miliono, miliardo, deko и cento се нуждаят от da:

Обикновено изразът с da стои точно след своя количествен израз, но има случаи, в които изразът с da може да бъде самостоятелен. Тогава обикновено количественият израз се намира на друго място в изречението (необичаен словоред). Дори понякога количествената дума може да бъде подразбрана:

След da не се използва окончание -n

След предлога da никога не се използва окончание -n. Съществителен израз с da не може сам да бъде пряко допълнение. Количественият израз пред da обаче може да бъде пряко допълнение: Li portas multon da valizoj.

Но количественият израз често е количествено наречие или подобна на наречие думичка за количество, която не може да получи окончанието „-N“, дори когато изпълнява функциятан а пряко допълнение:

Кога не може да се използва da?

Ако не се говори за количество, мярка или брой, а например за вид, не може да се използва da; обикновено се използва de:

Da не може да се използва с прилагателно, дори то да изразява количество, мярка или брой:

Част на изречението с определителен или друг член – la, tiu, ĉiu, притежателно местоимение… – е определена, тоест ограничена и точно дефинирана. Следователно пред тази част на изречението не се използва da, а вместо това – de или el:

Личното местоимение обикновено показва един или няколко определени хора. Затова пред лично местоимение не може да се използва da, а вместо това de или el:

Ако количеството или броят вече е показан чрез числително име или прилагателно, не се използва da, а de или el:

Ако съществително в ед.ч. само по себе си ясно изразява ограничено количество, не се използва da:

Някои думи понякога изразяват количество, а друг път – нещо друго. Желаният смисъл определя дали да се използва da, или друг предлог:

Употребата на da зависи от това, което говорещият иска да изрази. За улеснение, човек може да си представи въпрос, на който изречението би могло да отговаря:

Често трябва да се внимава дали следващата дума е по-важна (→ da), или предната (→ de). Grupo da soldatoj са на първо място войници (в количество, достатъчно за група). Grupo de soldatoj е на първо място група (която се състои от войници). Bukedo da rozoj са рози (в количество колкото един букет). Bukedo de rozoj (или bukedo el rozoj) е букет (който се състои от рози).

Употребата на предлога da леко се е променило и еволюирало от създаването на есперанто досега. Така в по-старите текстове може да се срещне da на места, където трябва да бъде de или el според описаните тук правила.

„Da-изъм“

В разговорния език се е разпространила неправилна употреба на da, която може да се нарече „da-изъм“. При тази употреба след da няма израз, чието количество да бъде определено. Така da не е предлог, а просто показва, че предходният израз е количествен:

Вината за това е отчасти на много учебници, които представят da като дума, която е свързана основно с предхождащата я дума. Но da принадлежи на първо място на това, което я следва.

Някои твърдят, че става въпрос за обикновено подразбиране на пропуснати думи:

При такова подразбиране, обикновено може да се премахне и предлога: Li estas instruisto de lingvoj. → Li estas instruisto. А не: Li estas instruisto de. Затова, при желание да се премахне думата след da, трябва да се премахне и самото da.

Така може да бъде просто: Mi havas multe. (Имам много) Kiom vi volas? (Колко искаш?) Ili kunportis tiom, ke ĉiu povis ricevi iom. (Те донесоха толкова, че всеки да може да вземе по малко.) Думи като multe, tiom и iom са количествени по същност. Те не се нуждаят от da, за да добият количествен смисъл. Само ако трбява да се покаже от какво се състои количеството, може да се използва da, но тогава предлогът da трябва да задължително да бъде следван от съществително или съществителна част на изречението.